Скърцащата сметка за нехайство

Днес платих сметка за собствената си глупост — 120 евро.

Причината? Една „умна“ камера, която инсталирах миналия месец. Извадих я от кутията, щракнах два пъти на екрана на телефона и тя вече беше част от домашната ми мрежа. Нито една парола не беше сменена, нито едно фабрично име не беше редактирано. Бързо, лесно, удобно.

А после започнаха странностите. Рутерът ми започна да мига като коледна елха с непоискани заявки от непознати IP адреси. Първо си помислих, че е просто бот, който сканира квартала, но след малко по-дълбок поглед разбрах, че камерата е отворена врата за всеки, който знае как да я открехне. Не беше просто пробив — беше покана за гости, които не искам у дома.

Оказа се, че камерата „разговаряше“ с облака си през отворени портове, които автоматично се бяха активирали при включването. Това не беше проблем само за камерата, а за цялата ми мрежа — лаптоп, телефон, дори умният часовник. Един специалист по киберсигурност трябваше да влезе и да разглоби цялата система, за да запуши дупките и да преинсталира защитния фърмуер. А цената на тази „профилактика“ беше точно 120 евро.

Научих си урока. Когато купувате ново „умно“ устройство, първото нещо, което трябва да направите, не е да го включите, а да го изключите от фабричните настройки. Сменете паролата, затворете портовете, изолирайте го в отделна мрежа. Удобството не струва нищо, ако после трябва да платите двойно за сигурността си.

Камерата още работи, но вече я гледам като на малък шпионин с голяма цена. И когато си минавам покрай нея, си спомням, че в дигиталния свят и най-дребната глупост си има цена.