Джънк хардуер, джънк сигурност

Понякога евтиното излиза твърде скъпо. Особено когато става дума за техника, която се връзва към интернет. Отскоро се убедих лично. Преди няколко месеца се изкуших да купя няколко смарт контакта…

AI, децата и откраднатият живот

В детството ми нямаше смартфони. Ако искахме да си изпратим бележка, ползвахме хартия, сгъната на три и подадена дискретно на чина в час. Днес децата ми скролват на екрани още…

Домашен интернет

TP-Link и други евтини рутери от нисък клас пак избухнаха в новините. Този път не защото някой ги е хакнал за секунди, а защото се запалват. Както винаги – никой…

AI и безработицата

Нека си го кажем направо: изкуственият интелект не идва да ни вземе работата. Той вече го прави. И го прави с една особена хладнокръвност, която би накарала всеки шеф на…

Илюзии за градския уют

В детството ми Пловдив беше по-малък, по-шумен, по-истински. Бунарджика се виждаше от почти всяка точка, а Альоша бдеше над града като червен страж. Спомням си улиците с калдъръм, където тротоарите…

Малката крушка на големия брат

Сметката за интернет не лъже. Ето го и първия ясен знак, че евтините „умни“ устройства не са просто удобство, а дигитален троянски кон. Около два през нощта, докато ровех в…

Сигурността струва пари

По-скъпият лукс не е защитената кола, а страхът, който идва с нея. Постоянното „не рискувай“, „изчакай“ и „това още не е проверено“ може да изглежда като разумен съвет, но всъщност…

Дигиталното меню и сметката за удобството

В един ресторант в центъра се разиграваше сцена, която спокойно можеше да е от пиеса на Бекет. Мъж на средна възраст се опитваше да сканира QR кода на масата. Местеше…

Алгоритъмът за умора

Заглавието „AI ще увеличи продуктивността на служителите с 40%“ ме посрещна вчера сутринта, докато пиех кафе. Представих си как списъкът с проекти се топи като захар във водата. Реалността обаче…

Една забравена отметка

В занаятчийската работилница на дигиталната епоха често виждам една и съща картина. Хората харчат купища пари за най-модерните инструменти, ала после оставят вратата широко отворена за набези. До мен често…