• Завършвайки обучението си в университета, започнах да си търся си работа по специалността. Или с други думи казано – „Здравей, истински живот!“ Добре позната история, нали? А сега накратко ще ви разкажа как се стигна дотам да започна работа в ЕОС Матрикс. През юношеството, когато се налага човек да избира пътя, по който ще продължи, често решава коя специалност и в кой университет иска да учи, заради мнението на родители, роднини, приятели. Личностната зрялост все още не е на лице, а решенията са важни за бъдещето ни. Когато завърших гимназия, моето семейство ми даде пълна свобода и казаха, че накъдето и да поема, ще ме подкрепят. Единственото, което знаех, е че нямат възможност да ми плащат да уча в чужбина. В училище не бях пълна отличничка, но българският език или по-скоро литературата, ми беше любим предмет. Обожавах да чета, анализирам и да се пренасям във въображаемите светове на романите. Затова реших да уча в Пловдивския университет, специалност „Българска филология“. През всичките четири години на бакалавърската ми степен – и учих и работих. Беше ми изключително трудно, защото образованието ми беше обвързано с четене на страшно много литература. Работила съм в казино, с ужасяващи нощни смени, освен това бях барман и рецепционист. Когато завърших се чувствах изключително горда от себе си и нямах представа, че трудното тепърва предстои. Професиите, които можех да практикувам, не бяха много. Учител или журналист. Когато бях на задължителната от университета практика, прекарах три незабравими месеца като учителка и въпреки всичко, нямах нужната мотивация, за да продължа. Ежедневната борба с подрастващите за уважение, не беше по мой вкус. Бях объркана, ходих по всякакви интервюта. Започнах работа в телекомуникационен оператор, на позиция асистент за обслужване на клиенти по телефона. Бяха доста некоректни в така или иначе оскъдното си заплащане. Ако трябва да съм честна, бях отчаяна и мислех,...
  • Едва ли хора, които са се родили през 70-е и 80-е години на миналия век, са си представяли като деца, че живеейки в новото хилядолетие, ще станат свидетели на драстични промени в технологичната карта на света. Да, днес можем да звъним и да се свържем с когото си пожелаем, на другия край на света, стига да имаме интернет връзка и мобилно устройство под ръка. Но днес няма да си говорим за телефони, компютри и прочие…. Или поне не във вида, в който обичаме да си ги представяме. 2019-а година ни е приготвила няколко невероятни модели автомобили, което само можем да си мечтаем да шофираме. С уникални дизани, сътворени за бързина и комфорт, а цветът се оказва особено важен… но можем ли да го определим точно? Изгледайте видеото и ми споделете с кой модел бихте искали да се приберете вкъщи:
  • Технологиите се развиват главоломно. Всяка година се появяват нови и нови изобретения, които по един или друг начин улесняват съществуването ни и ежедневния ни живот. Така преди години се появяват и мобилните телефони, които днес са неизменна част от нашето ежедневие. С тях ние общуваме вербално, невербелно, търсим информация, плащаме сметки, пазаруваме дрехи и обувки и т.н. Във видеото, което ви предлагам да видите днес са изброени няколко много интересни джаджи, които могат да бъдат доста полезни и които се очаква да се появят на пазара през 2019-а година. Насладете се на видеото и ми споделете кое предложение представлява най-голям интерес за вас и защо: ;
  • Света ни е преминал през няколко технически революции. И всеки път това е било съпътствано с драстично преустройване на пазара на труда. Защо? Ами защото хората са престанали да бъдат използвани като роби на производството и са били заменяни от машини. Това, разбира се е било съпътствано с протести от страна на работниците, защото те са губили препитанието си. А това от своя страна е довело да криза. Но за щастие – исканията на хората не са били удовлетворени. Машините са заместили човешкия труд в много голяма част от производството и земеделието, включително и в администрацията и това са били не една, а няколко стъпки напред за човечеството. Отчитаме положително въздействие сега, можейки да дадем ясна оценка на историческите събития. Но как ли сме щели да мислим тогава, когато реално са се случвали тези неща? И ако сме били пряко засегнати от навлизането на технологиите? Най-вероятно въобще е нямало да ни интересува дали това е положително за прогреса на човечеството. Единственото, за което би ни било грижа е дали ще можем да изкараме достатъчно средства, за да осигурим на семействата си всичко необходимо. Днес технологиите са непрестанна част от нашето ежедневие и често изпълняват огромен процент от работата ни. И това е добре, защото мозъците ни се освобождават, за да сътворят нещо ново и напредничево, което да улеснява работата и ежедневието ни. Дерзайте!
  • October 23, 2018

    Месо от епруветка

    Можете ли да си представите, че ще дойде ден, в който дори няма да се преструваме, че ядем истинско месо. А всички напълно осъзнато ще консумираме месо, което е отгледано в лаборатории. Много от природозащитниците твърдят, че отглеждането на животни за месо не е хуманно. Замърсявало природата, условията, в които живеели животните били ужасни. На практика лоша работа. Ето защо все повече средства се отделят за това да се разработи изкуствен заместител на месото, който не бъде заместител, а реално да си бъде месо. Само че създадено в епруветка. Въпросът ми е – Не рискуваме ли така да развием все повече болести, липса на естествен имунитет и прочие, като се храним с напълно стерилна храна, лишена от естествените микроорганизми, които в по-голямата си част са полезни за нашия организъм? Отговорът на този въпрос не искам да научавам. Много се надявам да продължаваме да се храним с истински продукти, без да се налага да поемаме изкуствени химични елементи, които не е сигурно как ще ни се отразят на тялото и здравето.
  • Когато говорим за технологии, неминуемо идва моментът и да засегнем темата с транспорта. Той е важна част от функционирането на една държава, а изграждането на подходяща инфраструктура отнема значителна част от държавния бюджет на всяка една страна. За сега най-бързият транспорт си остава въздушния, като можете само за 2-3 часа да прекосите огромни разстояния. Но тъй като градовете се развиват с огромни темпове и привличат все повече и повече жители, това неминуемо означава, че трябва да се разраснат и на големина. В същото време работните позиции стават все по-мобилни и изискват непрекъснато пътуване от едно населено място до друго, което отнема много време. Ето защо учените непрекъснато се опитват да разработят начин да се придвижваме много по-бързо от колкото това се случва в момента. Сега се разработва система наречена хиперлооп, която, по данни на нейния откривател, може да достигне скорост от 1,220 километра в час. Висока скорост, която ще спестява много време. Кога това ще е достъпно за България? Отговорът на този въпрос е труден. Имайки предвид сегашното състояние на родната инфраструктура и публичен транспорт. Да вземем железопътната ни система на пример – липсващи и неподдържани релси, стари композиции и локомотиви, мръсни и бавни като движение. И докато в повечето държави железопътния транспорт е един от най-бързите и надеждни, то в България нещата въобще не седят по този начин. Така че е много трудно да направим подобна прогноза, защото рискуваме да изпаднем в екстраполация, от което всъщност искаме да избягаме.