Космосът е за хора

Този юли определено ще остане в историята, защото най-накрая цивилни полетяха в Космоса. Вече недостижимата мечта – да се докоснат звездите, да видиш Земята и всички небесни тела наоколо, е реалност. Вярно, че новите „космонавти“ са милиардери и за тях това е по-скоро като нова доза адреналин и разнообразие, но пък дават на човечеството нови перспективи.

В много медии се появиха материали, които сравняват полетите на Безос и Брансън. Аз обаче няма да го правя. По-скоро ми се иска да наблегна на факта, че извън Земята полетяха най-младият и най-възрастният човек в историята. И това е преломният момент, който доказва, че няма невъзможни неща и че всеки може да полети отвъд представите си.

Десетките мисии, които се изпращат до Марс, Луната и дори предават на живо, са малка стъпка към усвояването на Космоса. Сателитите и спътниците са само техниките, които затвърждават все повече нашето човешко присъствие отвъд пределите на планетата ни. Може би и затова ми се струва логична стъпка изстрелването и на хора, които не са астронавти.

Именно вълнуващото в полетите на двамата милиардери е, че споделят момента с други хора. Те са различни слоеве в обществото и имат различно демографско разпределение. Постепенното сваляне на границите и критериите за изпращане на хора в Космоса, всъщност е продиктувано и от възможностите на технологиите. Определено те напреднаха доста и резултатът е на лице.

Затова няма как да не се запитам дали с това се поставя само началото на космическото летене на хора, или просто е за повече шум по медиите? Не знам дали логично бих намерил отговор на този въпрос, но пък времето ще даде най-точното становище. Ако и следващата година в блога си отделя място за подобен текст, то значи ще стане тенденция и скоро може всеки един от нас да се понесе към необятното.

Google+ Comments